Полезно и интересно

Как сами си проваляме шансовете за успех?

Нека сега да помислим, как от необмислени постъпки, небрежност или „прекалена ангажираност”, можем да пропилеем своя шанс.

Започваме от разглеждането на обявата. Нека внимателно я изчетем докрая, като си изясним всичко, което се изисква от нас, в случай, че решим да изпратим кандидатурата си.

Да проверим на какъв език да бъде автобиографията, дали се изисква снимка, мотивационно писмо, препоръки или някаква друга допълнителна информация. Недопустимо е да изпратим автобиография на български език по обява, написана на английски, както и обратното.

Повечето от нас, преди да кандидатстват, проучват информация за компанията, доколкото това е възможно, в интернет пространството. Добре е да систематизираме тази информация в отделна папка, за да не изпадаме в конфузните ситуации да не знаем по кои обяви сме изпратили автобиографии или да изпратим неясен брой еднакви CV, за една и съща позиция. Това показва незаинтересованост.

На второ място е добре да преценим, дали начинът, по който е изготвена автобиографията ни, отговаря на концепцията на обявата. Прекалено късата автобиография, предизвиква много въпроси, може да бъде неясна или непълна, прекалено дългата рискува да не бъде прочетена изобщо.

Трето – нека винаги да помним, че докато още не сме се доказали в работна среда, всяко наше действие говори за нас. Някоя глупава постъпка или бавна реакция, непремерена дума или „изпускане на нервите”, в която и да е фаза на процеса, могат да бъдат възприети от бъдещия работодател като невъзможност да се справим със задачите, които ни предстоят в стресогенна среда.

Зареждане....