Нашата философия  за това, как да правим нещата (включително и когато си търсим работа), е вдъхновена от мислите на Хенри Форд:

  • Започнете с решимостта да успеете и работата вече е наполовина свършена.
  • Ако мислите, че можете или мислите, че не можете – и в двата случая сте прав.
  • Който наистина работи, не се нуждае от титли. Работата му се явява достатъчна чест за него.
  • Качеството е да правиш нещата, както трябва, когато никой не те гледа.
  • Никой, който не работи, не може да мисли трезво. Безделието ограбва ума.

Не забравяйте, че доброто CV „продава“ и в най-добрия случай се състои от 2 страници (но не е задължително). Какво съдържа:

Лична информация: Задължителните атрибути на CV-то са: име и фамилия, дата на раждане (не е задължителен атрибут, но е препоръчително), мобилен телефон, e-mail. Адресът по местоживеене не е задължителен, но дава ориентир на работодателя, дали работното място не е твърде отдалечено. Домашен телефон не е задължителен, тъй като вероятно ще се свържат с Вас в работно време, когато Вие не сте в къщи. Снимката за кандидатстване е добре да я има в CV-то и трябва да бъде паспортен формат.

Трудов стаж: Винаги се започва от последната позиция, която сте заемали. Посочва се името на конкретния работодател, период от-до, и длъжността. Добре е да опишете какви точно са били задълженията и отговорностите Ви, но изключително кратко и систематизирано. Не се притеснявайте да посочите всички места, където сте работили, дори това да е бил неквалифициран труд (решението е Ваше).

Въпреки това добре трябва да обмислите дали да впишете далечна временна работа при положение, че имате достатъчно трудов стаж в областта, в която кандидатствате. Ясно е, че тази информация е излишна, особено ако вече сте натрупали достатъчно полезен трудов опит.

Ако трудовият ви стаж е изпъстрен с кратки периоди на работа в различни фирми, няма да направите много добро впечатление. Подгответе си убедителни аргументи, с които да обясните честата смяна на работното място.

Образование, чужди езици и компютърни умения: И тук, най-отгоре се поставя най-високата степен на образованието. Например: доктор, магистър, бакалавър, средно образование. Не е необходимо да се посочва началното образование, или всички допълнителни курсове, на които сте присъствали, но е препоръчително да изброите езиците, които владеете и нивото, на което сте. Не забравяйте да посочите всички програми, с които можете да работите.

Допълнителна информация: Информация за хоби и допълнителни интереси. Посочвайте я само в случаите, когато смятате, че ще Ви бъде от полза.

Подгответе автобиографията си, като използвате точни думи без съкрашения, структурирани в ясни изречения. Помнете, че доброто CV е това, в което HR специалистите се ориентират лесно и могат да отсеят важното от маловажното. Ако вложите желание и ентусиазъм за перфектното CV, това може да бъде първата стъпка към желаната от Вас работа.

Когато кандидатствате за нова работа, CV-то е първото впечатление, което правите на работодателя. Ето защо то трябва да е изготвено перфектно и да съдържа максимално полезна информация в разумно количество текст. Често не дооценяваме значението на CV-то. Понякога то е непълно, неясто написано или немарливо оформено.

Нека не забравяме, че работодателят получава десетки, дори стотици CV-та, и често ги поглежда за секунда, отсявайки най-добрите. Ако вашето CV е неугледен текст, в който информацията е неясна и разхвърляна, то може да не бъде разгледано, както трябва.

Когато изготвяте своето CV, поднесете информацията прецизно, като проявите въображение при оформянето на структурата му.

В доброто CV, информацията е разделена на параграфи. За по-важните и по-маловажните компоненти е избран подходящ шрифт. Винаги е добре, ако се затруднявате в оформянето на добър дизайн, да използвате готови шаблони.

Независимо на какво ниво се провежда интервюто, въпрос на уважение към събеседника е да сме облечени делово или най-малкото, да сме чисти и спретнати.

Нека оставим предизвикателните дрехи, последен писък на модата, за личното ни време. Семпла риза, съчетана с подходяща пола или панталон, ще свърши идеална работа за случая, ако не разполагаме с костюм.

И тук се стремим към златната среда, избягваме: прекалено дълга или прекалено къса пола, натруфени бижута, сложни прически, ярък лак за нокти, неподдържани ръце, крещящи цветове на дрехите и т.н.

Да се подготвим за интервю за работа не е чак толкова сложно, колкото изглежда на пръв поглед. Достатъчно е да се подготвим добре за първото си интервю. Ако нямаме предишен опит, като за всяко нещо, което ще правим за първи път, е добре да се подготвим „теоретично”.

Можем да разгледаме подходящи сайтове, да потърсим информация за правилата, които се очаква да спазваме или да се поинтересуваме от чужди добри практики.

Желателно е също да намерим информация за дейността на компанията, за която кандидатстваме, независимо дали тя е мащабна корпоративна структура или малкото квартално магазинче. Това винаги прави добро впечатление.

Нека отделим и няколко минути от времето си, за да обмислим начина, по който да представим по най-подходящ начин информацията за себе си, ако ни предоставят тази възможност, да помислим за най-силните и най-слабите си качества, да формулираме нашите плюсове и минуси на конкретното работно място.

Хубаво е, ако можем да си представим въпросите, които биха ни задали и да помислим за начините, по които биха тествали нашите умения.

Въпреки, че интервюто за работа се определя като относително стресиращо събитие, винаги е добре да се опитаме да бъдем спокойни, естествени и в максимална степен да бъдем себе си.

Често в стремежа си да се представим в най-добра светлина използваме заучени фрази, тялото ни заема неестествени позиции, държим устата си в постоянна изкуствена усмивка или пък отговаряме на въпросите с отговори, които смятаме за желаните от интервюиращия.

Добре е да си дадем сметка, че по време на едно интервю освен дрехите, прическата и маникюра, информация за нас разкрива всеки детайл от поведението ни: от жестовете, погледа, до силата на гласа.

Нека да седнем изправени, но в удобна поза, да не се въртим, да използваме открити жестове, които говорят за откровеност и добронамереност.

Добре е да избягваме: да говорим прекалено бавно или прекалено бързо, прекалено тихо или прекалено високо, да прекъсваме, да обясняваме без да са ни попитали, да барабаним с пръсти по масата, да седим в предизвикателна поза или с позата си да показваме, че се притесняваме, или още по-лошо, че се опитваме да скрием нещо.

Като за всяка друга среща и тук важат правилата за добрия тон. Задължително е да не закъсняваме. Не е подходящо и да подраним повече от 5 минути, защото така объркваме графиците на хората, с които имаме среща.

Може да не е предвидено място, където да изчакаме и така да почувставеме, че досаждаме или пречим.

Много важно е предварително да уточним адреса на срещата, а после, и да го разгледаме на карта в интернет, независимо, че си мислим, че знаем къде отиваме. Доста често номерацията на улиците е объркана или в последния момент се оказва, че няма къде да паркираме.

Най-добре да предвидим и организираме всичко така, че да пестим максимално своето време, както и това на хората, с които ще се срещнем.

Нека сега да помислим, как от необмислени постъпки, небрежност или „прекалена ангажираност”, можем да пропилеем своя шанс.

Започваме от разглеждането на обявата. Нека внимателно я изчетем докрая, като си изясним всичко, което се изисква от нас, в случай, че решим да изпратим кандидатурата си.

Да проверим на какъв език да бъде автобиографията, дали се изисква снимка, мотивационно писмо, препоръки или някаква друга допълнителна информация. Недопустимо е да изпратим автобиография на български език по обява, написана на английски, както и обратното.

Повечето от нас, преди да кандидатстват, проучват информация за компанията. Добре е да систематизираме тази информация в отделна папка, за да не изпадаме в конфузните ситуации да не знаем по кои обяви сме изпратили автобиографии или да изпратим неясен брой еднакви CV, за една и съща позиция. Това показва незаинтересованост.

На второ място е добре да преценим, дали начинът, по който е изготвена автобиографията ни, отговаря на концепцията на обявата. Прекалено късата автобиография, предизвиква много въпроси, може да бъде неясна или непълна, прекалено дългата рискува да не бъде прочетена изобщо.

Трето – нека винаги да помним, че докато още не сме се доказали в работна среда, всяко наше действие говори за нас. Някоя глупава постъпка или бавна реакция, непремерена дума или „изпускане на нервите”, в която и да е фаза на процеса, могат да бъдат възприети от бъдещия работодател като невъзможност да се справим със задачите, които ни предстоят в стресогенна среда.

 

Ето и линкове към добри формати на автобиографии:

https://europass.cedefop.europa.eu/bg – на български език

https://europass.cedefop.europa.eu/  – на английски език

https://enhancv.com