Подбор на персонал, човешки ресурси и най-вече подбиране на таланти за конкретни позиции – с това се занимавам от близо 20 години. Всеки ден, тръгвайки за работа, си задавам един и същи въпрос: Реално ли съществува „войната за таланти“ – дали е модерна фраза, станала неотлъчна част от ежедневието ни или е само игра на думи?
Ако е реалност, как я възприемаме и дали имаме стратегическото мислене на пълководци, за да спечелим „войната“? Ползваме ли съвременни оръжия? Замисляме ли се дали победата не е временно явление, дали можем да задържим таланта, за който преживяхме тази война и дали си струва? Не е ли малко пресилено и изкуствено?
Изчетох купища книги, учих къде ли не и какво ли не. Наясно съм, че едно е да четеш за правилата в бизнеса, а съвсем друго е да ги приложиш на практика. НО: се разграничавам категорично от всеобщия рефрен в бизнес средите, че „няма хора“. Всеки път, когато чуя „няма хора“, споменът за гладната Луканова зима изплува пред очите ми. Нямаше мляко, сирене, месо, захар, олио, бензин…. Рафтовете бяха празни и чакахме по цяла нощ на смени, за да купим мляко за децата ни.
Хората обаче, които „ги няма“, не са стока, която изчезва по време на криза. Хората имаме други характеристики и не стоим по рафтовете на магазина. За да можем да привлечем тези, които ни трябват, трябва да си зададем един единствен въпрос, на който да дадем откровен отговор. Кои сме и какво ни трябва? Ако познаваме себе си и фирмата, която управляваме, и честно си отговорим на този простичък въпрос, може би ще променим и профила на позицията, която търсим.
Едно е да повтаряме непрестанно с трагични нотки в гласа, как трябва да се променят някои неща, защото няма персонал, а пък наличният не работи, както ни се иска, и съвсем друго е да поискаме промяната, да я инициираме, да работим за нея ежедневно, да сме неизменна част от нея, и да си понесем последствията от промяната. Знам, защото съм собственик на бизнес и ежедневно взимам трудни решения както за мен самата, така и при работа с клиентите, които консултирам.
Знам, че в реалния бизнес е много лесно да знаеш какво трябва да направиш и е много трудно да го направиш в действителност. Понякога изисква много време за анализ и подготовка и още няколко пъти по толкова за реализация.
Това важи и при подбора на персонал. Защо?
➤ Защото моята мотивация не е Вашата мотивация.
➤ Защото моите цели не са Вашите цели.
➤ Защото моята представа за бизнес етика не е Вашата представа за бизнес етика.
➤ Защото всеки един от нас е уникален и задачата на нас, мениджърите, е да откриваме кое е това, което движи всеки един (индивидуално) от нашите подчинени.
Колко е лесно или трудно да приключим проекта по подбор на персонал преди и сега?
Ще разгледам 3 случая изключително опростено (за 3 различни профила на фирми, с които работим):
Фирма | Преди | Сега |
Фирма „А“ – много добра репутация и с истински лидери в нея | Обработка на голям брой кандидати за работа, изключително времеемък процес. Кандидатите са активната страна, понякога получаваме повече от 200 CV-та. | При подбор на персонал за фирма „А“ към днешна дата ние като HR агенция сме активната страна. Когато предложим на кандидати, които НЕ търсят активно работа, те откликват и проявяват интерес. |
Фирма „Б“ – малка фирма, без никакво присъствие в онлайн пространството – нито добро, нито лошо |
Без разлика с фирма „А“ | При подбор на персонал за фирма „Б“ към днешна дата ние като HR агенция сме активната страна. Предизвикателство е да намерим тези кандидати чрез съвременни методики за тяхното привличане. Когато предложим на кандидати, които НЕ търсят активно работа, те обикновено НЕ проявяват интерес. Кандидатстващите по обява са до 20 кандидата. |
Фирма „В“ –рамков договор за различни аспекти на HR услугите, които предоставяме. Търсим „неполирания диамант“ и ако такъв се появи, му се търси мястото във фирмата | Голям избор от изключително добри кандидати. Лесно се намира „неполирания диамант“. | Удовлетворението е най-голямо, тъй като търсим в нашата собствена мрежа от контакти и успяваме да намерим таланта, който не се търси, т.е. открили сме точно това съкровище, което никой не ни е поискал? |
Подбор на персонал – какво се промени?
➤ Трудовия пазар вече не е пазар на труда, а е пазар на кандидатите за работа. Безработицата е статистика, а не реалност.
➤ HR експертите станахме активната страна поради простичката причина, че кандидатстващите не са много.
➤ Корпоративната култура стана водещ фактор за успешния подбор.
➤ Когато търсим ключова фигура за структурата на фирмата, вече не се правят компромиси с профила способности на кандидата; той трябва да се е доказал. Финансовата страна на нещата се договаря.
Подбор на персонал – какво не се промени?
➤ Стандартизираната процедура на подбор, която все още следваме, с малки изменения по нея.
➤ Кандидатите, които кандидатстват, без изобщо да са преценили дали техния профил способности отговаря на профила изисквания, който е зададен.
Какво да очакваме?
Времето ще покаже. Ако желаете, бихте могли да споделите мнението си в коментар или да се свържете с нас.
Дафина Дамянова, HR експерт